- Начало
- Информация за пациенти
- Изследвания и диагноза
Изследвания и поставяне на диагноза
Диагнозата БКБ се поставя след физикален преглед от лекар, лабораторни и клинични изследвания.
1. Физикален преглед
По време на физикален преглед обикновено пациентът е неспокоен и "не може да си намери място", което понякога прави прегледа доста труден. Лекото почукване в областта на бъбреците причинява много силна болка.
2. Лабораторни изследвания
а) Изследване на урина. Наличието на кръв в урината е класически симптом, макар че при 10-15% от пациентите с бъбречни камъни кръв не се установява. Урината се изследва и за наличие на инфекция, като се проверява дали съдържа левкоцити и бактерии.
б) Изследване на кръв за установяване с по-голяма точност на причината за образуване на бъбречните камъни. Основните показатели, които се следят са калций, пикочна киселина, паратхормон, фосфати, бикарбонати, хлориди, калий, натрий, урея, креатинин.
3. Образни изследвания
От образните изследвания най-често се прави ултразвуковото изследване. Компютърната томография (известна още като скенер) и обикновената рентгенография (обзорна рентгенография на корема) също намират важно приложение в диагнозата на БКБ. Интравенозната пиелография и ретроградната пиелография се използват все по-рядко, но в някои случай още са незаменими.
4. Определяне на химичния състав на камъка
При наличие на камък е задължително да се определи химичния състав на конкремента в минералогична лаборатория, защото така се улеснява установяването на причината, довела до образуването му.
Списъкът на лабораториите, предлагащи минералогичен анализ, можете да откриете на тази страница: Как да намеря лаборатория
Защо е важно пациентът да настоява за метаболитен тест?
Метаболитният тест представлява провеждане на поредица от изследвания, които имат за цел да установят кое нарушение в обмяната на веществата е довело до образуването на бъбречни камъни.
Това става като стриктно се прилага т. нар. лабораторен протокол за диагностициране на БКБ. Този протокол включва изследване на кръв и на урина, която пациентът събира за период от 24 часа. Обикновено това се прави през почивните дни, а събраната урина се предава в понеделник за анализ. В 95% от изследваните по този начин пациенти се установява наличие на поне един рисков фактор за БКБ.
След като се определи коя е най-вероятната причина за образуване на камъни, може да се състави адекватна програма за лечение и профилактика. Точното определяне на тази причина предотвратява случаите на неправилно лечение и появата на усложнения.
Цената на извършените съгласно протокола изследвания многократно се изплаща, ако в резултат на правилна диагноза и превантивно лечение се избегнат разходите по лечение на усложненията и новите случаи на хоспитализации, литотрипсия и оперативно лечение.
Списъкът със здравните заведения, извършващи метаболитен тест, можете да откриете на тази страница: Как да намеря лаборатория
Прогноза на бъбречно-каменната болест
Ако камъкът е по-малък от 5 mm има много голяма вероятност да се изхвърли с урината спонтанно, без хирургическа намеса. В тези случаи пациентите се нуждаят само от болкоуспокояващи, спазмолитици и правилни съвети за адекватно поведение след изхвърлянето на камъка. Ако камъкът е над 10 mm е почти сигурно, че няма да премине през отделителната система самостоятелно.
При спонтанно отделяне на камъни или при хирургическото им отстраняване, от особена важност е те да бъдат "уловени" и запазени, за да бъде установен химичния им състав и да се гарантира, че лечението и профилактиката ще бъдат правилни. "Улавянето" на бъбречен камък обикновено става със специални уловители – конични чашки с мрежесто дъно, през които се прецежда урината по време на уриниране във фазите на бъбречна криза. За тази цел може успешно да се използва и мрежа (кепче) за аквариум.
