Д-р В. Младенов, уролог МБАЛ "Александровска": Уролитиазата е едно от социално значимите заболявания в България.

2012-08-20

Д-р Младенов, Вие сте завършили медицина в Германия. С какво се отличава нашата здравна система от тяхната?
Д-р Младенов: Нашата здравна система има генерални различия от немската здравна система. Темата е изключително обширна и може да се наблегне и да се обърне внимание на много аспекти, отличаващи двете системи в доболничната, болничната и спешната помощ. В Германия се прави всичко възможно здравеопазването да е лесно достъпно за пациента, болният до получава навременно и адекватно лечение и лекарят да има достойно възнаграждение. Немското здравеопазване също има своите проблеми, тъй като медицината е динамична сфера и непрекъснато се развива. Германия разполага с гъвкава система, готова да отреагира на всякакви промени. Там има изградена здравна стратегия, която гледа в бъдещето и работи за доброто както на пациента, така и на лекаря. Нужната реформа в българското здравеопазване може да пожъне много опит от немската здравна система и да извлече пример за добре организирано здравно обслужване.      

Защо избрахте да се върнете в България? Вероятно тук има много повече работа за вършене? В какво се изразява тя?
Д-р Младенов: Изборът ми да се прибера в България не е от професионален, а от личен характер, но говорейки за здравеопазване, действително тук има много работа за вършене. Българинът хронично се нуждае от изграждането на един добър контакт със своите лекари. Също така в България предстои въвеждането на новите, съвременни и минимално инвазивни методи на лечение, които ще предоставят алтернатива на утвърдените досега практики на лечение. По-доброто оборудване и съвременната апаратура ще изискват и добре обучени специалисти, които да предлагат качествено лечение на пациентите. Нашата страна ще се нуждае все повече от добре обучени млади медици, които впоследствие да са гръбнака на българската медицина. България трябва да направи всичко възможно да задържи в страната своите квалифицирани лекари и млади специалисти.      

Медиите „тръбят” колко болен човек е българинът? Наистина ли е така? Какво трябва да се направи по въпроса според Вас?
Д-р Младенов: Българинът боледува както всички останали хора. Върху здравето ни оказват влияние редица фактори – околна среда, работа, стрес, храна и т.н. Определено общото ни здравословно състояние е свързано както с нашия бит и култура, така и с достъпа ни до добро здравно обслужване. Липсата на превенция и адекватно лечение на заболяванията би могло да доведе до влошаване на общата картина на здравословното състояние на българина. Съществуват редица социално значими заболявания, известни са рискови фактори и възрасти за появата на определени болести, които трябва да бъдат взети под внимание. Важно е изграждането на здравна стратегия за ранно откриване и лечение на заболяванията. Това ще доведе до значително подобряване на здравето на българския пациент и ще намали разходите по лечението на заболявания в напреднал стадий.     

Има ли разлика в здравната култура на българина и на германеца? Отговорен ли е за своето здраве българинът и прави ли си профилактични прегледи?
Д-р Младенов: Здравната култура на германеца е свързана с неговата дисциплинираност и стремеж към здравословно благоденствие. Българинът, улисан в своите ежедневни проблеми, съчетани с някои недостатъци в родното здравеопазване, е склонен да пренебрегва своето здраве. Често при липса на обективни оплаквания или при успешното лечение на дадено заболяване профилактичните прегледи се загърбват и остават отложени в бъдещето. Подобряването на здравната култура в България е задача и на българския лекар, който не само трябва да лекува, но и да обяснява на пациента важността от профилкатика и проследяване на заболяванията му.  


Какво трябва да се направи за успешната профилактика на уролитиазата (бъбречно-каменната болест), за да не се стига до поредни литотрипсии, а в някои напреднали случаи и до хемодиализа?
Д-р Младенов: Уролитиазата е едно от социално значимите заболявания в България. Нашата страна е ендемична зона на разпространение на уролитиаза. Българинът трябва да бъде запознат с този факт, информиран за предразполагащи фактори на заболяването, неговите симптоми, начина му на лечение и риска от повторна поява на уролитиаза. По този начин българският пациент ще бъде достатъчно мотивиран за провеждането на редовни профилактични прегледи за превенция на уролитиазата. Запознаването със заболяването, даването на напътствия по отношение на начин на живот, питеен и диетичен режим, съчетано с редовна профилактика би трябвало да намали усложненията и повторната поява на уролитиаза.   

Какви проблеми стоят пред успешното диагностициране и лечение на БКБ? Разполагаме ли с необходимата апаратура (включително и в провинцията)?
Д-р Младенов: Пред успешното диагностициране и лечение на уролитиазата стоят отново като проблем здравната култура на пациента и редовната профилактика на заболяването. Съвременната урология разполага с много неинвазивни методи, които могат да спестят отвореното оперативно лечение на пациента при ранно диагностициране на уролитиазата. В България разполагаме и с достатъчно качествена апаратура и добри специалисти, които за съжаление обаче не са равномерно разпределени на територията на страната. Поради този факт трябва да се работи усилено в насока улесняване на достъпа на пациента до подходящото специализирано болнично звено, където да срещне добър специалист и получи адекватно лечение.   

Какво е мнението Ви за нашите материали за експресна диагностика на литиаза CITIUS и лабораторния протокол? Ползвате ли ги във Вашата практика и с какво Ви помагат?
Д-р Младенов: Моето мнение е, че това е една добра инициатива от Ваша страна, която ни подпомага в нашата ежедневна лекарска практика. Тези материали ни помагат да се ориентираме за вида на литиазата, за химичния състав на камъка, за препоръчването на евентуален хранителен и диетичен режим. Те допълват нашата диагностика и лечение при БКБ без да заместват естествено ролята на лекуващия лекар и разглеждането на пациента като строга индивидуалност с нейните метаболитни особености и придружаващи заболявания. Съвместната ни работа и подобни инициативи само биха подобрили успешното лечение на пациентите с уролитиаза в България.     

Накрая, какво бихте ни посъветвали нас, като Сдружение с високохуманна цел – къде да акцентираме в нашата работа, за да бъдем максимално полезни на нашите приятели с бъбречно-каменна болест?
Д-р Младенов: Моят съвет е да работите в насока гореспоменатите проблеми – повишаване на здравната култура на българина, информиране на пациента за характера на уролитиазата, нейното протичане и симптоматика, убеждаване в смисъла на профилактиката и превенцията на заболяването, просвещаване в съвременните инвазивни, неинвазивни и консервативни методи на лечение, улесняване достъпа до водещи медицински звена и специалисти в страната. Така, си мисля, че ще направим крачка напред към приближиването ни до немската система на здравеопазване и българинът ще стане малко по-здрав.   


Интервю на Таня Иванова

Към всички новини